27 милиона тона нанопластмаса: опасност за морето и хората!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Нови проучвания показват, че 27 милиона тона нанопластмаси съществуват в Северния Атлантик, с далечни последици за морския живот.

Neue Studien zeigen, dass 27 Millionen Tonnen Nanoplastik im Nordatlantik existieren, mit weitreichenden Folgen für Meereslebewesen.
Нови проучвания показват, че 27 милиона тона нанопластмаси съществуват в Северния Атлантик, с далечни последици за морския живот.

27 милиона тона нанопластмаса: опасност за морето и хората!

Тревожното количество пластмасови отпадъци в Северния Атлантик доведе до интензивни изследвания през последните години. Скорошно проучване, проведено от изследователи от Центъра за изследване на околната среда Хелмхолц в Лайпциг и Националния океанографски център в Саутхемптън, показва, че в горната част на Северния Атлантик има приблизително 27 милиона тона нанопластмаси. Това откритие е публикувано в уважаваното списание „Nature“, както съобщава Tagesspiegel.

Нанопластмасите, които са резултат от разграждането на по-големи пластмасови предмети като бутилки и торбички, са опасни не само за околната среда, но и за морските организми. Мелани Бергман (AWI) подчертава, че тези малки частици могат да проникнат в по-голям брой организми и техните тъкани, което води до сериозни промени на клетъчно ниво. Това, което е особено тревожно е, че концентрациите на нанопластмаси в крайбрежните райони са до хиляда пъти по-високи, отколкото в открито море. Това може да има дълбоки последици върху морската екосистема.

Рисковете за здравето на морския живот

Проучването идентифицира някои от опасностите, свързани с нанопластиката. Те включват забавен растеж, репродуктивни проблеми, физиологичен стрес и нарушения на имунната система във водните организми. Друг проблем е увреждащият ефект на нанопластиката върху хлоропластите на водораслите, което може да намали скоростта на фотосинтезата. Това може да наруши усвояването на CO₂, което може допълнително да влоши глобалното затопляне, както посочва Geo.

Ключов резултат от проучването показва, че данните от измерванията идват от дванадесет места в Северния Атлантик. Изследователите са открили различни концентрации: средно 25 mg нанопластмаса на кубичен метър вода са измерени близо до брега, докато само 7,5 mg са регистрирани на дълбочина от 1000 метра. Това предполага, че близките до повърхността води са по-замърсени от дълбоките води. Само полиетилен терефталат (PET) беше открит в дълбокото море, но не и широко използваните пластмаси полиетилен (PE) и полипропилен (PP).

Необходимост от политическо действие

Неотложната необходимост от политически мерки за намаляване на проблема с пластмасата се подчертава от Мартин Вагнер (NTNU). Въпреки знанието за степента на нанопластичния проблем, необходимостта от изследвания остава висока, особено по отношение на биологичните ефекти на тези частици. Марк Ленц (Geomar) предупреждава за лошата ситуация с данните за нанопластмасите, което затруднява пълната оценка на ситуацията.

Тези нови прозрения за разпространението и опасностите от нанопластмасите в Северния Атлантик допринасят значително за нашето разбиране за глобалното пластмасово замърсяване и подчертават спешността от предприемане на незабавни действия за защита и запазване на морските екосистеми.