Тревожно проучване: Невидимите нанопластмаси застрашават нашите океани!

Тревожно проучване: Невидимите нанопластмаси застрашават нашите океани!

Тревожно проучване на Центъра за изследване на околната среда Хелмхолц (UFZ) в Лайпциг разкри нови открития за невидимата опасност от нанопластиката в океана. Изследването, ръководено от Душан Материч, показва, че количеството нанопластмаси в океаните може да е много по-голямо, отколкото се смяташе досега. Това може да има сериозно въздействие върху морския живот и климата, както съобщава utopia.de.

Данните от измерванията идват от дванадесет места в Северния Атлантик, които са били близо до брега и в дълбокото море. Изненадващо беше установено, че масата на нанопластмасата може да надвишава тази на видимата пластмаса и микропластмасата. Изчислено е, че количеството нанопластмаса в горния воден слой на Северния Атлантик е около 27 милиона тона, което е еквивалентно на това на макро- и микропластмасата в целия Атлантик.

Методи на изследване

Изследователите разработиха нова методология за анализ на водни проби с помощта на масспектрометър. Тази техника прави възможно идентифицирането на химически пръстови отпечатъци върху пластмаси. В пробите са открити полиетилен терефталат (PET), полистирен (PS) и поливинилхлорид (PVC). Интересното е, че не са открити наночастици от полиетилен (PE) или полипропилен (PP). Замърсяването с нанопластмаса е значително по-голямо в по-високите водни слоеве, отколкото в дълбините на океана, а крайбрежните води имат по-високи концентрации от открития Северен Атлантик, както science.de признава.

Събраните проби показват, че на дълбочина от 10 метра има средно 18,1 mg/m³ нанопластмаса, докато в крайбрежните райони тази стойност нараства до 25 mg/m³. На дълбочина 1000 метра стойностите са 13,5 mg/m³ във вихъра на субтропичното течение и 7,5 mg/m³ извън него.

Ефекти върху екосистемата

Учените предупреждават за потенциалните опасности, които крие нанопластмасата. Мелани Бергман от института Алфред Вегенер подчертава, че пластмасовите отпадъци имат значително отрицателно въздействие върху морския живот, включително спиране на растежа и нарушаване на имунната система. Освен това нанопластиката може да намали скоростта на фотосинтезата на водораслите, което може допълнително да влоши глобалното затопляне, подчертава Кациарина Паборцава от Националния океанографски център. Пропускът в знанията за ефектите на нанопластмасите е значителен, тъй като идентифицирането и анализът на тези малки частици в пробите от околната среда е предизвикателство.

Резултатите от това проучване подчертават степента на нанопластично замърсяване в океана и спешната необходимост от действия за борба с пластмасовото замърсяване. Съществуващата нанопластмаса не може да бъде лесно отстранена, поради което са необходими превантивни мерки за намаляване на замърсяването с пластмаса. Степента на замърсяване и последиците от него за морската екосистема пораждат сериозни опасения сред учените.