Алармиращо проучване: Невидимата нанопластика заплашва нашите океани!

Алармиращо проучване: Невидимата нанопластика заплашва нашите океани!

Nordatlantik, Ozean - Тревожно проучване на Центъра за екологични изследвания на Хелмхолц (UFZ) в Лайпциг донесе нови знания за невидимата опасност от нанопластика в океана. Изследванията, ръководени от Dušan Materić, показват, че количеството нанопластика в океаните може да бъде много по -голямо, отколкото се предполагаше по -рано. Това може да има сериозни ефекти върху морския живот и климата, като utopia.de.

Данните за измерването идват от дванадесет места в Северния Атлантически океан, които са били както крайбрежни, така и в дълбокото море. Изненадващо беше установено, че масата на нанопластиката, която може да надвиши от видимата пластмасова и микропластика. Според оценките, количеството нанопластика в горния слой вода в Северния Атлантически океан е около 27 милиона тона, което съответства на това на макро и микрокластията в целия Атлантически океан

Методи за изследване

Изследователите разработиха нова методология за анализ на водни проби с помощта на масспектрометър. Тази техника позволява на химическите пръстови отпечатъци да идентифицират пластмасите. В пробите бяха открити полиетиленцефталат (PET), полистирол (PS) и поливинилхлорид (PVC). Интересното е, че не са открити наночастици, направени от полиетилен (PE) или полипропилен (PP). Стресът с нанопластика е значително по-голям при по-високи слоеве вода, отколкото в дълбините на океана, а крайбрежните води са имали по-високи концентрации от открития Северен Атлантически океан, тъй като [https://www.wissenschaft.de/erde-umwelt/ mehr-nanoplastik-im-osean-gahl.

Събраните репетиции показаха, че има средно 18,1 mg/m³ нанопластика на дълбочина 10 метра, докато в крайбрежните райони тази стойност се увеличава до 25 mg/m³. На дълбочина 1000 метра стойностите са 13,5 mg/m³ в рамките на субтропичния поток прешлен и 7,5 mg/m³ навън.

Ефекти върху екосистемата

Учени: Вътре, предупреждавайте за потенциалните опасности, които възникват от нанопластиката. Мелани Бергман от Института Алфред Вегенер подчертава, че пластмасовите отпадъци имат значителни отрицателни ефекти върху морския живот, включително инхибиране на растежа и нарушения на имунната система. В допълнение, нанопластиката може да намали фотосинтезата на водораслите, която може допълнително да изостри глобалното затопляне, подчертава Кациарена Пабортсава от Националния център за океанография. Разликата в знанието върху ефектите на нанопластиката е значителна, тъй като идентифицирането и анализът на тези малки частици в екологичните проби е предизвикателство.

Резултатите от това проучване илюстрират степента на нанопластично замърсяване в океана и спешната нужда от действия за борба с пластмасовото замърсяване. Съществуващата нанопластика не може лесно да бъде отстранена, поради което са необходими превантивни мерки за намаляване на пластмасовото замърсяване. Степента на замърсяване и нейните последици за морската екосистема събуждат сериозна загриженост сред учените: вътре.